Повечето астролози са единодушни в това, че планетата Плутон символизира измерение на живота, което е така сложно и има толкова дълбоки източници, че аура от тайна окръжава значението на тази планета във всяка индивидуална рождена карта.
От времето на нейното откриване (1930г.) са се правили много опити да се изясни значението й; но въпреки че астролозите могат да намерят много и различни значения, полезни за техните конкретни цели, и въпреки че са написани много статии за влиянието на Плутон върху “масовата карма” и монданните събития, аз не успях да намеря някакво обяснение за значението на тази планета за индивидуалния човек и неговия психологичен строеж, което бих могъл да сметна за пълно.
Струва ми се, че винаги има нещо скрито относно Плутон, нещо неуловимо и трудно за създаване на концепции с обикновени логични термини. Всичко, свързано с Плутон е малко необикновено, малко ексцентрично и показателно за сферата на космична необятност, която плаши разумът. Това е вярно не само за астрологичната функция на тази планета, но също и за нейното движението.
Орбитата на Плутон, подобно на орбитите на всички останали планети е елипса, но е значително по-елипсовидна от всяка друга голяма планета в слънчевата система. Докато орбиталните плоскости на всички други големи планети са разположени на седем градуса от плоскостта на земната орбита или “плоскостта на еклиптиката”, орбитата на Плутон е наклонена със седемнадесет градуса към тях. Средното разстояние на тази планета от Слънцето е приблизително 40 “астрономични единици”, а “астрономичната единица” е средното разстояние от Земята до Слънцето или приблизително 93 милиона мили.
Съответно, разстоянието 40 астрономични единици закръглено възлиза в кръгли числа на 3,700,000,000 мили. Орбитата на планетата е така удължена, че нейното разстояние до Слънцето се променя на около 1,800,000,000 мили; минималното разстояние е приблизително 2,800,000,000 мили, или малко по-малко от това на Нептун, а максималното разстояние е около 4,600,000,000 мили или приблизително 65% по-голямо от това на Нептун.
Подобно на другите планети, Плутон се върти около Слънцето от запад на изток, т.е. обратно на часовниковата стрелка. Неговият период на пълна обиколка около Слънцето е около 250 земни години; следователно една “година” на този “свят” се равнява на два и половина века тук на Земята! Сега Плутон е около точката на перихелия в своята орбита, или приближаваща към Земята точка; той е преминал тази точка през 1989г., когато неговото разстояние от Слънцето е било малко по-малко, отколкото при Нептун (2,800,000,000 мили). Плутон е бил най-близо до Земята и Слънцето и в най-благоприятно положение за наблюдения от Земята.
Съответно, разстоянието 40 астрономични единици закръглено възлиза в кръгли числа на 3,700,000,000 мили. Орбитата на планетата е така удължена, че нейното разстояние до Слънцето се променя на около 1,800,000,000 мили; минималното разстояние е приблизително 2,800,000,000 мили, или малко по-малко от това на Нептун, а максималното разстояние е около 4,600,000,000 мили или приблизително 65% по-голямо от това на Нептун.
Подобно на другите планети, Плутон се върти около Слънцето от запад на изток, т.е. обратно на часовниковата стрелка. Неговият период на пълна обиколка около Слънцето е около 250 земни години; следователно една “година” на този “свят” се равнява на два и половина века тук на Земята! Сега Плутон е около точката на перихелия в своята орбита, или приближаваща към Земята точка; той е преминал тази точка през 1989г., когато неговото разстояние от Слънцето е било малко по-малко, отколкото при Нептун (2,800,000,000 мили). Плутон е бил най-близо до Земята и Слънцето и в най-благоприятно положение за наблюдения от Земята.
Интересно е обстоятелството, че ако орбитата на Плутон лежеше в същата плоскост, както тази на Нептун, Плутон в перихелий би бил леко навътре в орбитата на Нептун. Но, в резултат на голямото взаимно накланяне на орбиталните плоскости на двете планети, техните орбити не се пресичат в никоя точка, въпреки, че при приближаването си до Слънцето Плутон действително е малко по-близо до него, отколкото Нептун (приблизително с половин астрономична единица).
Според Д-р Франклин от Хайдъновия планетариум в Ню Йорк, Плутон се е приближил по-близо до Слънцето от Нептун на 11.12.1978г. и ще остане така до 14.03.1999г. Много астролози са коментирали този период, като са го свързвали с решаващи промени в световното културно развитие. Дейн Ръдиар специално посочва, че това преминаване на Плутон по-близо до Слънцето, отколкото Нептун, оказва стимулиращ или “засяващ” ефект на дълбоките нива на колективното съзнание и пише:
Според Д-р Франклин от Хайдъновия планетариум в Ню Йорк, Плутон се е приближил по-близо до Слънцето от Нептун на 11.12.1978г. и ще остане така до 14.03.1999г. Много астролози са коментирали този период, като са го свързвали с решаващи промени в световното културно развитие. Дейн Ръдиар специално посочва, че това преминаване на Плутон по-близо до Слънцето, отколкото Нептун, оказва стимулиращ или “засяващ” ефект на дълбоките нива на колективното съзнание и пише:
Може да се каже, че Плутон, най-малко в един смисъл, символизира семето, падащо в хумуса, направен от разтворените и наторени остатъци на завършващият цикъл на годишната вегетация (продуктът на нептуновия процес на разлагане); това може да бъде свързано също със “слизането на Христос в ада” преди възкресението му. Тъй като Плутон се врязва в орбитата на Нептун, процес на освобождаване от миналото и оплодотворяване на виденията на бъдещето, може символично да се каже, че възниква. Казано исторически, такъв период при всяко обикаляне на Плутон около Слънцето е необичайно важен.
Тези периоди често свидетелстват за реполяризация на колективното несъзнателно и идеалите на човечеството по посоки, които, по един или друг начин, подчертават факторите, дълбоко вкоренени в човешката натура и по този начин са общи за по-голяма част от човечеството.
Марк Едмунд Джонс писа, че тази историческа фаза на Плутоновия цикъл “отбелязва всеобщата и пълна революция на почти всичко върху земята”. Зипора Добинс обяснява как тя вижда значението на този период:
Този период отново акцентира върху скорпионовото качество на последната четвърт на това столетие... Плутон ще бъде в собствения си знак от средата на 80-те до средата на 90-те години. Човечеството се уведомява: това е време, да се научим да споделяме ресурсите на планетата. Ключовото значение на числото 8 в астрологичната азбука, бил той Плутон, Скорпион или 8-и дом на картата, е необходимостта да се научим на самопознание чрез изобразяване на точна прилика и да се научим на умението да се владеем от уважение към правата на другите.
Идеята, че “влиянието” на Плутон става по-силно в отбелязания по-горе период се потвърждава и от психичните тълкувания на Е. Кейси, когато е заявил в началото на века:
...тези влияния са развитие, което става във вселената или окръжава земята – Плутон...То постоянно расте и по такъв начин е едно от онези влияния, които трябва да бъдат убеждение в бъдещите работи или развитие на хората към духовните влияния...
През следващите столетия – две и половина столетия е възможно по-голямо влияние (на Плутон) върху човека; тъй като то е най-близко от всички до активностите на земята, и, разбира се, това е развиващо се влияние, а не установяващо се.
Една от най-удивителните особености на Плутон е, че неговото значение обхваща много противоположни качества, за които накратко ще поговорим по-детайлно. Но обикновеното изучаване на планетата от астрономична гледна точка неизбежно води личността към сблъсък с измеренията, които се колебаят от мимолетното до непостижимо огромното.
Например, Плутон се отнася приблизително към четиринадесета звездна величина, което означава, че неговата яркост е приблизително с 1600 пъти по-малка от най-слабата звезда, лесно различима с невъоръжени очи в ясна, безлунна нощ. Това мимолетно ниво на яркост, заедно с доста малкия й размер, са два много лъжливи фактора, понеже силата, представена от Плутон, далеч превъзхожда тези физически атрибути.
Изглежда очевидно, че нищо, свързано с Плутон (или със знака Скорпион или с осми дом), не може да бъде точно оценено и разбрано от обикновено наблюдение на повърхностните характеристики. Концепцията ни за обширността на нашата планетна система (и, следователно, за природата на човешките създания) е била значително разширена след откриването на Плутон. Астрономите са свикнали да смятат, че измерението на слънчевата ни система, съставлява шестдесет астрономични единици.
Сега те предполагат, че тя е с една трета по-голяма, или осемдесет астрономични единици общ диаметър, а вероятно и повече, тъй като е известно, че гравитационното поле на Слънцето се разпространява далеч отвъд Плутон. Сега се счита, че Слънчевата система има такива размери, че светлината – която се разпространява със скорост по-голяма от 186,000 мили в секунда – се нуждае от около единадесет часа, за да премине от единия край на планетната сфера до другия.
Неотдавна стана ясно на растящият брой астролози, че потенциалното разширяване на съзнанието, което символизира Плутон в индивидуалната карта, е идеален паралел за разширяващото се съзнание на огромните мащаби на самата слънчева система, подсказани от откритието на Плутон.
Например, Плутон се отнася приблизително към четиринадесета звездна величина, което означава, че неговата яркост е приблизително с 1600 пъти по-малка от най-слабата звезда, лесно различима с невъоръжени очи в ясна, безлунна нощ. Това мимолетно ниво на яркост, заедно с доста малкия й размер, са два много лъжливи фактора, понеже силата, представена от Плутон, далеч превъзхожда тези физически атрибути.
Изглежда очевидно, че нищо, свързано с Плутон (или със знака Скорпион или с осми дом), не може да бъде точно оценено и разбрано от обикновено наблюдение на повърхностните характеристики. Концепцията ни за обширността на нашата планетна система (и, следователно, за природата на човешките създания) е била значително разширена след откриването на Плутон. Астрономите са свикнали да смятат, че измерението на слънчевата ни система, съставлява шестдесет астрономични единици.
Сега те предполагат, че тя е с една трета по-голяма, или осемдесет астрономични единици общ диаметър, а вероятно и повече, тъй като е известно, че гравитационното поле на Слънцето се разпространява далеч отвъд Плутон. Сега се счита, че Слънчевата система има такива размери, че светлината – която се разпространява със скорост по-голяма от 186,000 мили в секунда – се нуждае от около единадесет часа, за да премине от единия край на планетната сфера до другия.
Неотдавна стана ясно на растящият брой астролози, че потенциалното разширяване на съзнанието, което символизира Плутон в индивидуалната карта, е идеален паралел за разширяващото се съзнание на огромните мащаби на самата слънчева система, подсказани от откритието на Плутон.
Плутон действува на толкова дълбоко ниво и с такава изтънченост, че изследването на картите на “знаменити” хора няма да ни помогне много да разберем значението му. В края на краищата обикновено не можем да знаем какви вътрешни проблеми или дълбоки преживявания са формирали живота на тези хора. Следователно, най-важното изследване относно Плутон трябва да се извърши по отношение на собствените ни карти и хороскопите на близки приятели. Разглежда ли се Плутон по отношение на индивидуалния опит или на колективното явление, винаги символизира форма на изключително концентрирана сила.
Тази сила е толкова концентрирана, че физическата форма или размери на плутоновите явления (както и самата планета) са неуместни. Например, атомната бомба обикновено се счита за плутонов източник на енергия. Количеството енергия, освободено при взрива на такава бомба е несъизмеримо в сравнение с физическия размер на бомбата. Както отбелязах по-горе, самата планета проявява тези характеристики; понеже, въпреки, че е по-малка от Земята, “влиянието” й оказва въздействие върху нея в значително по-големи пропорции, отколкото би показал размерът й. Голямата енергия на Плутон произхожда от източник, който не е очевиден и който можем да наречем трансцендентен.
Тази е причината за това, че плутоновата енергия винаги се проявява от гледна точка на противоположностите, тъй като онова, което е наистина трансцендентно, може да бъде разбрано от обикновеното съзнание само от гледна точка на противоположностите: светло и тъмно, радост и страдания, ефектно шоу, след което следва неизбежна неблагоприятна реакция.
Например за ядрената енергия и използуването в широк мащаб на пестициди говорят като за плутоново явление. Тези два източника притежават огромна сила и всички ние видяхме очевидните резултати, които те могат да достигнат. Но и двата бяха използувани по такъв начин, който извиква негативните, деструктивни аспекти на такива сили: радиационното замърсяване и генетичните повреди, химическото отравяне на почвата, храната и водата.
Следователно Плутон символизира вид сила, която може да бъде използувана творчески само когато този, който я използува е достатъчно духовно ориентиран, тъй като духовната еволюция и дълбокото лекуване са единствените области на опитност, където силите на Плутон могат да бъдат използувани без негативни реакции.
Тази сила е толкова концентрирана, че физическата форма или размери на плутоновите явления (както и самата планета) са неуместни. Например, атомната бомба обикновено се счита за плутонов източник на енергия. Количеството енергия, освободено при взрива на такава бомба е несъизмеримо в сравнение с физическия размер на бомбата. Както отбелязах по-горе, самата планета проявява тези характеристики; понеже, въпреки, че е по-малка от Земята, “влиянието” й оказва въздействие върху нея в значително по-големи пропорции, отколкото би показал размерът й. Голямата енергия на Плутон произхожда от източник, който не е очевиден и който можем да наречем трансцендентен.
Тази е причината за това, че плутоновата енергия винаги се проявява от гледна точка на противоположностите, тъй като онова, което е наистина трансцендентно, може да бъде разбрано от обикновеното съзнание само от гледна точка на противоположностите: светло и тъмно, радост и страдания, ефектно шоу, след което следва неизбежна неблагоприятна реакция.
Например за ядрената енергия и използуването в широк мащаб на пестициди говорят като за плутоново явление. Тези два източника притежават огромна сила и всички ние видяхме очевидните резултати, които те могат да достигнат. Но и двата бяха използувани по такъв начин, който извиква негативните, деструктивни аспекти на такива сили: радиационното замърсяване и генетичните повреди, химическото отравяне на почвата, храната и водата.
Следователно Плутон символизира вид сила, която може да бъде използувана творчески само когато този, който я използува е достатъчно духовно ориентиран, тъй като духовната еволюция и дълбокото лекуване са единствените области на опитност, където силите на Плутон могат да бъдат използувани без негативни реакции.
0 коментара:
Публикуване на коментар