четвъртък, 27 август 2015 г.

Сатурн - възможност за растеж



Доскоро в повечето астрологични книги за планетата Сатурн се смяташе, че има “пагубно” влияние, като измерение на изпитание, с което повечето хора биха предпочели да не се сблъскват, но което просто, трябва да се изтърпи, без някаква позитивна цел. 




Но конструктивна тенденция в развитието на съвременната астрология е, че много автори на миналото десетилетие говорят за по-позитивни, подпомагащи растежа значения на Сатурн. *(Към привържениците на по-позитивния подход се отнасят следващите книги: “Транзитите на Сатурн” от Марк Робъртсън; “Хороскопът като същност” от Ноел Тил; а книгата на Лиз Грийн “Сатурн: нов поглед към Старият Дявол” много оригинално и ясно представя особено дълбоко проникновение в психологичното значение на Сатурн). 

Тъй като този по-позитивен подход сега се разпространява все по-широко не смятам, че е необходимо да представям всички рационалистични обяснения, които биха могли да бъдат използувани, за да убедят читателя, че Сатурн действително има много позитивни значения. Но, предполагам, че действителната функция на Сатурн, особено неговите транзити през различните домове на картата и аспектите с различните радикални планети може да бъде изяснена. 

Това изясняване е особено необходимо при интерпретиране влиянието на Сатурн върху психологичната и духовната трансформация. Нека първо накратко да формулирам някои от най-важните общи значения на Сатурн.

Сатурн може да се разглежда като:

а) Принцип на самосъхранение и свиване, което може да се изрази като отбранителни, страхливи позиции или като съзнателни усилия за постигане на стремежите си в света и изпълнение на своя дълг и задължения. Той може да показва насочен навътре персонален “натиск” към голяма увереност в своите вътрешни сили.

б) Принцип на формата, структурата и стабилността; следователно, той е свързан със
закона, културните и обществените традиции, с бащата и всички авторитетни фигури.

в) Принцип на времето и обучението чрез непосредствен опит, който идва само от  повтарящите се уроци на живота. Следователно, този принцип води до много от обикновено споменаваните качества на Сатурн: сериозност, предпазливост, житейска мъдрост, търпение, практичност, практична икономия и консерватизъм. 

Сатурн е свързан с гръцкият бог на времето (Кронос), който обективно и безпристрастно отмерва строгата справедливост, но с много малко състрадание. Сатурн е свързан също с кристализацията, т.е. със стари модели на живота и индивидуаллността, които стават по-строги с напредване на времето. Обучението, което се извършва с течение на времето може да принуди сатурновите хора да се изолират от живота и, следователно, да станат скептични, подозрителни към каквото и да е ново и нерешително разкриващи истинските си чувства. Но същият вид изпитание може да доведе други хора до развиване на възприемчивост за вечните ценности, към разбиране и способност за умереност, порядък, ефикасност и в някои случаи – към безпристрастна, спокойна мъдрост.

г) Подтик да защити жизнената си структура и персонална цялостност; и подтик за  безопасност и сигурност чрез осезаемо постижение.

д) По думите на Ръдиар, Сатурн се отнася към “основната натура” на личността, чистотата на истинското “Аз”. Изглежда, Сатурн е получил такива негативни значения
в умовете на много астролози и ученици, изучаващи астрология, защото повечето 
хора не живеят според позицията на своята основна натура, а по-скоро според пози- 
циите на стила, обществените модели и традиции и игрите на егото. Следователно, 
Сатурн обикновено се възприемат като “суров упрек” или като предизвикващ акт на 
“съдбата”, така че да започнем да обръщаме внимание на вътрешните потребности
на нашата основна натура. Сатурн действително е груб надзирател, както казват 
много стари книги, но той е особено груб, когато сме се отклонили от проявяване 
на нашата истинска натура.

е) Психологично, Сатурн представлява обем на его-комплекса, който може да бъде и 
обикновено става суров с възрастта – с други думи, онази дълбоко вкоренена група 
модели на поведение и позиции, която може да завърже личността на възли от страх.

Сaтурн е свързан психологично и с това, което Юнг нарича “сянка”, т.е. онези части на нашата натура, които блокираме, от които се страхуваме, или заради които се чувтсвуваме виновни, и, следователно, проектираме тези качества върху другите. 

За Сатурн се смята, че символизира Ахилесовата пета в бронята, която човек носи пред обществото, инстинктът за оттегляне от живота. Но, както посочва Ръдиар, той показва също дълбоко вкоренен стремеж да се реализират потенциалните възможности, присъщи ни от рождение. Този стремеж се усеща като вътрешен натиск, да станем някой или да постигнем нещо определено, в съответствие с нашите вътрешни модели на възможности.

От всички общи значения на Сатурн, вероятно най-важното е, че той представя концентриран опит и знание, което идва само по време на живота във физическо тяло, на материалния план. 

Чрез съпротивлението на материята и чрез налягането при пребиваването във физическото тяло ние имаме възможност за развитие на по-високо ниво на концентрирано разбиране и по-голямо търпение в нашите позиции към самия живот. 

Често казват, че Сатурн “управлява” плътният, материален план. Когато човек се преражда във физическия свят, енергийното поле се сгъстява и, следователно, се концентрира. Ето защо земният живот е толкова добро обучаващо изпитание, тъй като тук ние се учим чрез дълбочината на изпитанието, чрез съсредоточена работа, чрез наблюдение на непосредствените резултати от нашите действия. 

Следователно, болката, напрежението и налягането на земния живот имат за цел еволюция и развитие. Материалният план е, както пише поетът Т. С. Елиът, пресечната точка на вечното с времето. Сатурн е планета на времето; и чрез сатурновото изпитание на живота в материалния свят, където всичко се движи така бавно и където трябва да работим така напрегнато, за да заставим нещо да се случи или да расте по някакъв начин, можем да направи огромен духовен прогрес. 

Обикновено изглежда, че той върви много бавно, и нашето търпение се проверява във всяка точка по пътя, но упоритото промъкване през инертното съпротивление на материята ясно ни показва кое е трайно и кое не е, къде сме преминали през проверка, и къде сме претърпели неуспех. 

Действието на Сатурн ясно ни показва цената на нашите желания и привързаности; то напълно разкрива ограниченията на нашето его; то ни показва, че крайно съсредоточеното съзнание и дълбокото разбиране са двете от основните неща, които ще можем да вземем от този свят, когато го напуснем. То ни показва стойността на труда, понеже всички забележими убеждения и идеали, някога измислени от хората, имат много малка стойност, ако не са приложени към всекидневния живот чрез усилие.

Следователно, налягането на Сатурн трябва да се възприема като полезен натиск, за да свършим работата, която е необходима за развитие на дълбоко ниво, а не като нещо, от което трябва да се страхуваме и да се опитваме да се изплъзнем. 

Топлината и налягането на Сатурн са необходими, за да можем да развием онова, което будистите наричат “чиста душа”, т.е. нашата основна дълбока натура. Все пак, самият Сатурн, без любов и лекота, е неподвижност и смърт. Когато менталните и емоционалните блокади и фиксации произтичат от крайната изява на принципите на Сатурн, негативността, която се укрепва, стеснява същността на истинската Любов и жизнената енергия, и душата се лишава от храна и съхне, тъй като не й достига жизнена влага. 

Следователно, допълващ Сатурн е Юпитер (и – в някои случаи - Нептун), тъй като ние не се нуждаем само от усилия (Сатурн), но също и от милосърдие (Юпитер/Нептун), не само от непосредствен опит и опора на доказаните факти (Сатурн), но също и от вяра (Юпитер и Нептун). Усилието и милосърдието действуват едновременно; това са двете страни на една и съща монета. Чрез усилието ние отваряме канал, през който може да тече милосърдието. Без да се направи това усилие, милосърдието не влиза лесно в живота ни. 

Все пак, следва да обърнем внимание, че индивидът рядко прави някакво усилие в сферата на духовния растеж, ако милосърдието не го накара да направи това. Следователно, няма милосърдие без усилия; но също няма и усилия без милосърдие. Така че ние виждаме, че Юпитер и Сатурн, а също Нептун и Сатурн символизират допълващи се двойки, които трябва да се свързват един с друг при всяка работа с рождена карта. 

Сатурн не трябва да бъде прекалено акцентиран, тъй като – в много отношения – действието на транс-сатурновите планети е много по-мощно и дълбоко трансформиращо от неговото действие. 

Сатурн ни показва истинската природа на материалния план, влиянието на необходимостта в живота ни, какви са в действителност нещата от практична, обективна гледна точка. Но транс-сатурновите планети ни показват какво е възможно на плановете на съществувание и нивата на съзнание, които са отвъд пределите на материалния свят. Сатурн ни води към възприемане на ограничението, което е неотменна характеристика на материалния свят. 

Следователно, всеки път, когато Сатурн е активизиран в рождената карта, личността трябва да се справя с факта на ограничението в някакво измерение на живота си. С други думи ние се учим, че – на този план – просто не можем да имаме всичко и да бъдем всички, което бихме могли да си въобразим. 

От друга страна, транс-сатурновите планети ни насочват към планове на съществувание и измерения на изпитание, които се характеризират с неограниченост. Те са безбрежни; те предлагат перспектива за неограничен растеж. 

От гледна точка на духовния прогрес Сатурн е извънредно полезен в две отношения. Първо, той бавно, но уверено ни показва каква понастоящем е реалността на материалния свят, когато всички наши желания, надежди, фантазии и самоизмами се отстраняват. Второ, сатурновото изпитание в материалния свят ни проверява при всяка стъпка, която правим в нашето развитие. 

Сатурн не оставя пространство за самоизмама или бягство. Той проверява доколко реално е концентриран нашият духовен растеж и доколко концентрирано е нашето съзнание. Чрез сатурновото изпитание ние трябва да отговорим на въпроса: “Сега, отхвърлили всичко настрана, ще ни позволи ли нашата предполагаема духовност или себепознание охотно да срещнем кармата си с приемане и търпение?” Струва ми се, че много души са “вярващи” между преражданията, когато се намират в различни по-фини сфери на творението, които внушават благоговение със своята светлина и блясък. Но егото “омърсява” това съзнание на висшите реалности, когато личността расте и се развива по време на земното прераждане, и само онези, които са достигнали наистина концентрирано съсредоточаване на своята енергия по посока на духовния идеал, могат да запазят ясна настройка върху висшите нива. 

Само онези, които са наистина предани на духовния аспект на живота, които започват да нарушават пределите на егото и земните привързаности, могат все още да запазят тази висока ориентация всред налягането на земния план. У повечето хора става някакво подсъзнателно раздвижване на спомени (Нептун) за висши планове или за “света на фантазии”, на “небесата” или за състояние на съществуване, което е било по-добро и по-задоволително от това, което усещат в настоящето. Но спомените обикновено не са концентрирани и в повечето случаи оказват ефект, просто като правят индивида неудовлетворен и нещастен. 



Според духовните учения на много времена и народи, само някакъв вид концентрирана медитация може да ни позволи да задържим възприемането на идеала по-ясно. Този процес би трябвало да започне сега, в този живот; и с постоянна практика, личността може ден след ден да увеличава съсредоточаването на вниманието си върху висшите нива на съзнание. Следователно, може да се каже, че Нептун представя подтик да се изплъзнем от ограниченията на материалния план и да се слеем с по-огромното, по-съвършеното Единство. Но именно Сатурн ни е показва нуждата да търсим това избавление, да намерим този път към нарасналото Единство и освобождение!

0 коментара:

Публикуване на коментар